Новата столица на нацистката държава е трябвало да се нарича

Нова Germania: Архитектурата, която Хитлер обичаше

Новата столица на нацистката страна е трябвало да се нарича " Germania " - гигантският план е бил основан от Алберт Шпеер и е трябвало да се построи на мястото на Берлин. Чак през 1984 година за първи път са показани чертежите и макетите на мегаломанската столица на " хилядолетния райх " на Хитлер, които до тогава са били считани за изгубени.

Мечти за градове на бъдещето

„ Власт. Пространство. Насилие “ се назовава изложбата в Академията на изкуствата в Берлин, на която са показани тези проекти. Трудно би могло да се откри по-подходящо място за нея, защото точно в Академията на изкуствата преди време е работил обичаният проектант на Хитлер Алберт Шпеер. В мазето на тази постройка той е сглобявал архитектурните макети на постройките за новата немска столица. Твърди се, че фюрерът, чиято канцелария е била в съседство с Академията на изкуствата, е прекарвал по цели нощи във въпросното помещение.

Към края на Втората международна война кръгът към Хитлер към този момент изцяло губи визия за действителността и все по-усърдно стартира да търси избавление в нереални фантазии за бъдещето. За обзелата ги полуда приказва да вземем за пример това, че е имало архитекти, които са се радвали на разрушенията от бомбардировките и сраженията на немска земя, тъй като на мястото на разрушените градове можело да бъдат издигнати нови.

Интересен факт в тази връзка е това, че площад „ Паризер плац “, който е бил изцяло опустошен в края на войната, е възобновен доста по-късно – чак през 1990-те години в нова, демократична Германия.

Чертежи и макети

Фасада на новата канцелария на райха по план на Алберт Шпеер (около 1940 година)Снимка: akg-images/picture alliance

Преобладаващата част от архитектурата на националсоциализма остава единствено на чертежи и макети от картон. Да, Берлин съумява да построи стадион за Олимпийските игри през 1936 година с потенциал от 100 000 души, само че това е изключение. Гигантският стадион в Нюрнберг, който е трябвало да побира 400 000 души и където е било планувано да се организират всички олимпийски игри, остава недовършен - изкопани са единствено основите, а в близкия град е бил изложен макет на дребна част от трибуната, направен от дърво, в мащаб 1:1. За това е имало напълно тривиална причина – трябвало е да се тества дали спортистите ще могат да се виждат от тази височина, тъй като по това време други способи, като да вземем за пример днешното компютърно моделиране, не са били известни.

Ако съдим по проектите, проектираните великански здания и алеи, измежду които човек се усеща незабележим, нито са били красиви, нито са се отличавали с изключително креативен план. А архитектът Шпеер, който по времето на Хитлер е минавал за визионер, е бил чисто и просто реализатор на налудничавите хрумвания на нацисткия лидер. Най-голямата постройка на бъдещата столица, гигантският „ Народен замък ", който е трябвало да изникне на сегашната поляна пред Райхстага, е трябвало да бъде издигнат по схема, която самият Хитлер е нахвърлил още през 1924 година. В Академията на изкуствата е изложен макет, който демонстрира този замък, в който биха се поместили най-малко десетина здания като Райхстага.

Трибуната на някогашната постройка за партийните конгреси на националсоциалистите в НюрнбергСнимка: picture-alliance/dpa

Хитлер е бил огромен обожател на спорта и архитектурата, само че пък изцяло апатичен към това къде и в какви условия живеят елементарните германци. Това просто не го е интересувало. По времето на националсоциализма съвсем няма новопостроени жилищни квартали, нито е имало някаква идея за жилищно строителство.

Съдбата на архитектите

Много от архитектите от епохата на националсоциализма са считали, че ще основават ултрамодерни здания за арийските свръхчовеци на бъдещето, само че в реалност е трябвало да проектират концентрационни лагери, казарми, бараки, противотанкови заграждения и гета в окупираните градове на Източна Европа. Картата на хитлеровите автомагистрали демонстрира редом изгражданите с тях концентрационни лагери, тъй като без робския труд на концлагеристите стопанската система на нацистка Германия просто не е имало по какъв начин да действа.

Много от архитектите, служили на режима, остават на работа и след разгрома на нацистка Германия - не са съдени и работят в частни архитектурни бюра, само че и в държавни институции, които възвръщат немските градове след войната.

***

Вижте и това видео на Дъждовни води: